В слънчевата стая на група „Мечо“ децата се подготвят за днешния ден, изпълнен с много забавление и игри. Госпожата им казва: – Днес ще се учим да говорим правилно спрямо различни ситуации – силно или тихо, бързо или бавно, но така, че всички да ни разбират! – Играта се казва “Гласчета“! Аз ще казвам как да произнесем една дума, а вие ще я повтаряте! Госпожата оглежда децата и избира първи Митко: – Митко, кажи думата “топка”, но силно. – казва госпожата. – ТОПКА! – извика Митко и всички се разсмяха. – А сега тихо като мишле! – подсказва тя. – топка... – прошепна той и сложи пръстче пред устата си. – Сега я кажи бързо като влак! – – Топкатопкатопка! – засмя се Митко почти без въздух. – А сега – бавно като охлювче – каза госпожата. – Тоо-о-о-пк-а-а... – произнася думата мноооого бавно, като в това време децата се хванаха за коремчетата от смях. – Сега кой ще я каже ясно и отчетливо, така че всички да я разберат? – попита госпожата. Мими стана, вдигна глава и каза: – Топка. – Браво! – извикаха всички. – Така трябва да говорим в градината – нито прекалено силно, нито много бързо, а ясно и разбираемо! В края на деня децата се надпреварваха кой ще измисли нова дума за играта – „лъжица“, „влак“, „зебра“, „мечка“. Всеки искаше да я каже с различен глас.